Боснек, белият дроб на Перник
Боснек, некви чукари
Трябва да отбележа, че въпреки безспорната куулнес да бичиш айляк нейде из природата, понякога е ужасно досаден начинът, по който природата бичи (жужейки, жилейки и лазейки) айляк по теб самия. При все това напоследък развих силното желание да се разкарам от София при всеки удобен случай, а ако разкарването е в посока потулен хотел с басейн, толкова по-добре. Не съм от хората, които обичат да излизат, но при алтернативата да си изцикля уикенда/почивката в най-скапания град на планетата, всяко едно пътуване е за предпочитане.
Та след двата набега към Асеновград и Червен, тази седмица бе ред на Боснек.
Този път не беше хотел, а най-обикновен пикник, имащ намерението да ни дислоцира до рекичка в горичка, не много далече от София (все пак става дума за пикник, не за експедиция). Замъкнахме се до Боснек, някакво полу-изчезнало село по пътя за Перник, което се кипреше с идиотската табела ‘Белият дроб на Перник’ 1. Рекичката е по-скоро поточе, покрай което се вие пътя към – дръж се да не паднеш – Чуйпетльово, и около нея има сравнително добри места за бивакуване. Съдейки по количеството огнища, мъдрещи се около ‘поточето’, явно дестинацията е доста посещавана. Не мога да твърдя, че природата е особено приятна там, но както вече казах, много по-добре е от тази в градо. Най-общо обаче ще си заобиколен от странни чукари, които ми навяваха усещане, че са изкуствени насипи от някаква каменоломна, а рекичката ще пресъхне пред очите ти, за около два часа. Не се ебавам, наистина водата просто изчезна малко след като потопихме бирите в нея, уж да се изстудяват. Като в допълнение, растителността е някаква една такава буренеста и никак не се вързва с думата пикник, която предполага готини зелени полянки.
Всичко това не ни спря да се замъкнем с две коли, две кила месо и цифра оптимизъм. Ебал съм го, щом има скара, бира и айляк, брой ме. :) Малко се поокендзахме с тръгването и закъсняхме с цял час от разписанието, така че при пристигането ни слънцето вече биеше перпендикулярно на земята и не се живееше на бесния пек. Всички по-харни седянки бяха заети от други тарикати, а някакви зарибеняци бяха надули дръм’н’бейс та се питах дали да не ги помоля за малко масури. С малко обикаляне обаче си намерихме една приемлива сянка, опънахме одеалото, което се бях сетил да взема, жените се нацвъкаха отгоре му, а мъжете, като същински мачо-мен се впуснахме да събираме дървета за огън. Не знам дали е генетично или еволюционно, или социално определено, ама май все тъй става на пикник – жените си циклят на раздумка, а мъжете им подскачат въодушевено като малки деца и все търсят къде какво да запалят. Както и да е, огъня пламна от първия опит, набухахме по някое време дървените въглища в него, да се разгорят и после намяткахме скарата с месата. Междувременно научихме един много важен урок по пикникуване – огъня не трябва да е на слънце, щото ще ти се ебе майката от жега и отгоре, и отдолу.
По същество всеки един пикник е просто съчетание от печене на храна, плюскане и излежване, не търси по-дълбок смисъл в него, а всички брътвежи за ‘сливане с природата’ можеш спокойно да ги пренебрегнеш като голяма глупост. Та след като направихме първите две, съвсем заслужено се отдадохме на третото. Да де, ама както се спомена вече, разните му там лазещи и хвърчащи гадове не бяха на същото мнение и след около 20 минути лежане ме сърбеше цялото тяло, къде от буболечките, къде от тъпите сламки, които се полепят по всяко кътче гола плът. Като за капак не ми беше ден и успях да се контузя на цели 5 места, в рамките на 3 квадратни метра:
- Одрах си лявата ръка на шибаната шипка, докато изтупвах одеалото.
- Одрах си дясната ръка на неизяснена клонка, докато се просках на одеалото. Така и не разбрах на какво се закачих, уж беше изчистено.
- Забих си шипков трън в коляното, въртейки се на одеалото. Голям и остър, бая заболя.
- Одрах си темето на същата шибана шипка, бах нейната майка.
- Одрах си босото стъпало, докато се опитвах да се скрия от шипката в колата. Как успях да си забия крака в релсата на седалката, иди разбери.
Въпреки това жестоко кръвопролитие (останах на 5 кръв и 2 броня), прекарахме си якичко. Не трябва да очакваш много от точно това място за пикник, но пък за основните му функции (печене, ядене, мързелуване) си е напълно задоволително, а и самата липса на атмосферата на София е достатъчно освежаваща. Казвам атмосферата, защото градът ме подтиска дори когато не мърдам от нас. На връщане цялата гмеж от гадни улици, грозни билборди, шум, мръсотия и неуредици ме блъсна направо физически.
Виж галерията на Лина горе, че тя е зарибенячката в семейството и катери снимки по пикасата. :)
- Честно, ако имах такава титла, по-скоро не бих я споделял, отколкото да се излагам. Какво толкова гордо има във факта да си орган на Перник, бил и той белия дроб, ебаси? [↩]
Ха-ха! Аз на такива им викам (не се сърди!) „кашкавал туристи“. Често ги виждам покрай Искъра на паметника на трудовака в посока Пасарел. Аз гледам да нямам нищо общо с тях, а като мина покрай запушените им пикнци ги гледам с презрение. :)
Очевидно не само ти, но и други хора не знаят къде да отидат на пикник или някаква еднодневна екскурзийка. Скоро ще се постарая в сайта си да ви светна къде да ходите и как да си изкарате без да се свалите сами на 5 кръв. Само да вметна, защо не се пробваш да отидеш някъде за събота и неделя, като спите на палатки или без палатки на някоя хубава поляна покрай хубава рекичка? Ще ти дойде много по-релаксиращо. Особено вечерта, ако имате късмет да е без облаци, но и без луна, та да се виждат повече звезди.
Айде засега, живи и здрав да си, щото се разхилих на цялото ти описание!
Багера
хаха, точно ‘кашкавалени туристи’ сме, няма нищо за сърдене :) Аз лично ненавиждам баири и чукари и не мога и не искам да ставам истински планинар. :) Все пак цялата група сме ИТ-та, а ние се славим с мързела си :) Палатките се обсъждат все още, но не бих имал нищо против да ме светнеш малко къде е готинко и свежичко за пикникиране, моля :)
А огъня не пушеше! :)
Информацията на Багера ще ми бъде интересна и на мен. Ние сме банда строителни проектанти и не отстъпваме по мързел на ИТ-тата, а сме и големи мрънкала, така че ако се предложи някакъв вариант, който да не ни убие, няма да е зле. Иначе обичайните ни сбирки минават в надпиване по разни хотели на разни места.
Само да кажа че „рекичката“ е Струма :)
наистина ли? лелееее …ми, зле съм :):)
[...] на свободното време сред природата (например Tyel). И че доста от тях биха искали да отидат на [...]
Случайно попаднах на блога, ровейки с чичко Гугъл за неизвестна ми информация за с. Боснек. Не открих такава (колкото и да е странно), но попаднах на този ъъъ… меко казано помпозно-натруфено-просташко-парадиращ и вопющонекомпетентен пост. За туй и аз драсвам… Язък, че не съм бил наоколо, когато са ти се случвали всички онези „ужасяващи“ моменти довели до падане на кръвта ти на 5. Повярвай, щях да ти я сваля доста под това ниво…
Не зная от кога и защо е мода да се фука човек с това колко е прост, некомпетентен и брутално гнусен?
1. Попаднал си на едно наистина невероятно място, от което са се възхищавали още античните автори (сигурно нищо не ти говори) и един от най-известните пътеписци на османската империя – Евлия Челеби. В този дух, изказалия се в първият пост, дето ще ви „учи“ къде ТРЯБВАЛО да ходите е не по-малък ламер от теб. Аман от вечни умници… Всички умници на разпльокани пици…или нещо подобно… Бих рекъл кратко и ясно – отишли сте на подходящото място, но сте били неподходящи хора. Заради такива като вас, такива като мен къде ли вече не се чудят да заврат биваците си…
2. Ами като си ИТ-и позвай съответните търсачки и сателити (и баба ми стига да не беше починала би го направила), за да разбереш къде си попаднал…о, неразумен юроде… Тогава може би щеше да разбереш защо „поточето“ изчезва. Странно впрочем, говориш за ЧУЙПЕТЛОВО – така се пише и произнася правилно!, а не знаеш, че там Струма (древен Стримон) е много по-голяма. Става „поточе“ и изчезва през лятото в най-сложния, интересен и важен карст (ползвай гугъл) на Балканите.
3. Много би могло да се каже и прочете за мястото, където си се озовал. Стига да има кой да чете… А въпросната табела я сложи преди 10-ина години един умен колкото теб кмет на с. Боснек. Наистина е забавна, предвид факта, че района е вододайна зона, а не „бял дроб“. Той обаче е достатъчно възрастен, раснал в други условия,
пасал крави, а не букви… Затова не е от най-писмените, какво е твоето оправдание за вопиющата некомпетентност с която на всичкото отгоре парадираш?
ако един ден стана министър на образованието, ще въведа Мрачния Сарказъм като задължителен предмет в училище, необходим за матура. Ти, драга ми болест по зъбите, имаш голяма нужда от няколко урока…
egati murzela.prosto nqma takuv kat nego da ne e trugval togaz a ina4e bosnek i prirodata okolo nego sa super
започвам вече да се дразня. Боснек, и природата около него, са жалка картинна останка от гадно комунистическо минало, когато децата от училище ги караха насила по разни ‘екскурзии’. Не мога да направя връзка между думите ‘природа за пикник’ и гадните бурени, храсти, опикани камъни, осраните от крави изсъхнали полянки и като цяло – мизерната обстановка. Ако на това му викате природа – благодаря, но не. Аз му викам ‘гадна тундра’, с каквито българия е пълна.
Не виждам нито една причина да харесам българската ‘природа’ повече от немската примерно, защото немската поне не прилича на месност, подпалена от селските идиоти след вчерашния запой. И всякаквите ми там ‘ти знаеш ли колко красива е България’ ги оставете за фанатичните си планинарски сбирки.
Постът беше (и все още е) написан с нотка подигравка към самия мен. Ако сте толкова задръстени, че да не схващате кога е използвана самоирония, не виждам как сте оцелели, за да имате компютър и да пишете с него по нетя.
ei tl mn si tup.hodil li si do bosnek
Това лято ходихме на много места в Бьлгария и там ,кьдето бихме искали да ходим и догодина е с.БОСНЕК . Селото не се отличава с кой знае какво ,но природата ,реката и планината привличат сьс своята красота и най-вече чистота. Ако някой иска да види р. Струма чиста и красива трябва да отиде до Боснек или нагоре кьм Чупетлово.Да не говориме че там е и пештерата Духлата. Нашето семейство има един девиз „КОЛКОТО ПО-ДИВО , ТОЛКОВА ПО КРАСИВО,, .
Призив кьм кмета на селото :НАПРАВЕТЕ НЕШТО С ТРАНСПОРТА ,ЗА ДА МОЖЕ СТИГАНЕТО ДО ТАЗИ ПЕРЛА НА ВИТОША ДА СТАНЕ ПО ЛЕСНО ДОСТЬПНО.
сем. Иванови,
радвам се за вас, открили сте каквото сте търсили :) аз, очевидно, съм бил на друго място :)
Боснек, заслужава си да се види, с природата, пещерите и т.н.
Боснек, заслужава си да се види, с природата, пещерите и т.н.
http://www.bosnek.hit.bg
Da moq ba6ta e ot selo Bosnek i moga da vi kaja e mnogo hubavo.Vazduhat e 4ist i stabva za turizam. :)Ako imate vreme hodete da vidite tova krasivo selo.Imeto mu idva o6te ot turskoto robstvo.Devoiki sa ti4ali bosi v snega. i ottam samoto ime Bosnek