Пощорях
Искам да разбера, кой капут от управата на издателска къща ‘Вузев’ реши да смени преводач/ката на Пратчет с тази, новата госпóжа, дето няма да й напиша името тука, че да я срамя? Искам да знам защо, след като Пратчет беше един от най-добре превежданите автори в българия (малка буква – преднамерена), някой бастун нещастен реши, че всеки хванат от гората смешник-филолог може да се справи със задачата да предаде мислите на гениалния британец и набуха за преводач на Пощоряване някаква си студентка-стажантка?
Защо ве, скапаняци, защо рушите и разваляте ве? Защо, след като направите по случайност нещо стойностно, решавате да го счупите? Кой ви би по главите да сменяте преводача? Защо не сте пуснали глупостите, които е нацъкала новата мома, през редактор? А защо не е направен критичен прочит на превода от някой, който е чел книгата в оригинал, изобщо няма да се хабя да питам.
За да разбереш защо съм толкова възмýтен и огóрчен, трябва да ти дам малко инфо как гледам аз на творчеството на Пратчет и на Пощоряване в частност.
Сърът за мен винаги е бил повече философ и идеолог, отколкото фантаст, както мнозинството хора го възприемат. Сатирата му наистина се развива във фантастичен свят, пълен с измислени същества, но всички те носят отчетливо човешки черти и ако се загледаш по-внимателно, ще откриеш, че срещаш тролове, джуджета, гноми, вещици и антропоморфни персонификации всеки ден тук, на Кълбото. Затова историите от Диска са много точни отражения на съвсем реални явления в ежедневния ни живот, които изведнъж придобиват невероятна рязкост и яснота, след като ти бъдат обяснени от Пратчет. В повечето случаи стигаш го момент, в който се плесваш по челото и си казваш ‘Да ве, много ясно, точно това си мислех и аз, ама не можех да го изразя с думи’. Простички житейски истини, поведенчески принципи и морални проблеми се поставят в уникалната среда на Диска и централните им точки буквално светват, поради което аз приемам Света на Диска като микроскопа, който ти помага да се самоосъзнаеш и изградиш някакво мнение по дадени въпроси, след като си придобил известно разбиране за нещата.
Основния мотив в книгите на Пратчет са не толкова самите събития и явления, колкото човешкият фактор, който обяснява съществуването и функционирането им. Използването на фантастични същества в необичайните механизми навред из Диска (малките духчета в иконографите) е иронизиране на начина, по който повечето от нас разбират засуканите професионални обяснения на механизмите от Кълбото.1 Винаги има някакъв реален елемент в дори и най-откачените му идеи, а логиката, която задвижва историята е толкова добре споена, че на читателя му изглежда напълно истинска, а не ‘фантастична’.
Да обобщя накратко – Тери Пратчет за мен е повече житейски философ и идеолог, отколкото фантаст. Историите му са истински и можеш да вземеш добра поука от тях.
В текущия етап от сагата за Диска, Пратчет създава осезаемо по-плътна и дарк атмосфера, а тематиката е осъвременена и политизирана малко повечко от обикновено. Стартиращ за мен с Истината, този период и книжките от него са насочени към по-реални (aко това може да се каже) теми като журналистическата етика и влиянието й върху властта, заради силата на хората (Истината); международната дипломация, безумието на войната и за въпроса „ама за к’во се бием“ (Чудовищна команда); отново силата на хората и за чудесата, които могат да се постигнат, ако на достатъчно много хорс им писне2 (Нощна стража); финансовите измами, корпоративните задкулисни игри и за елементарните механизми на подтисничество, които се упражняват върху населението (Пощоряване); парите като функция и градивна частица на ежедневието и обществото ни и как всъщност става номера с ‘пари при пари отиват’ (Making Money). Наред с това, динамиката в тях е на съвсем различна предавка, а хуморът е по-саркастичен, фокусиран и жилещ. Светът на Диска е вече в третата си десетилетка и очевидно съзрява и се развива.
Going Postal е великолепна книга, определено една от най-острите и социално-подигравателни книги на Пратчет. С нея се отваря нова тематична арка, представя се цял нов набор герои в Света на Диска, а критиката към догмите, обществените порядки и подигравката със закостенелите привички са убийствени. За няколко глави Мойст фон Липуиг се превърна в любим ми персонаж, от ранга на Ринсуинд или Ваймс. Гóлемите получиха най-накрая своя звезден миг, след не особено успешната им поява в Глинени крака. Ветинари е … опустошителен, поради липса на друга дума, а ролята му е толкова добре изпипана, че само изпълнението му в следващата книга от серията – Making Money – го засенчва. По дяволите, та аз избрах име на хипотетичната си дъщеря от тази книга! А ‘Вузев’ така да я осерат!
Признавам, грешката може да е в мен – почти не съм чел каквато и да е книга на български в последната година, и само дебелите томове на Малазана в последните две. Пратчет го поглъщам горещ-горещ на матерния му език и изживяването е просто неописуемо. Може би затова ми идва тромава малката книжка, която си купих наскоро, но шансът не е голям. Откровени глупости и абсолютна липса на усет за историята на Диска се ширят навсякъде из превода. Най-лошата идея – да преведеш имената на хората с български фамилии. Докато това е много добър похват в линията с вещиците, то някак си не пасва в точно тази книга. Освен това, ако ще побългаряваш имената, поне отиди до края – напиши, че Мойст е всъщност Влажньо де Мустаков и си готов. Адора Бел Диърхарт щеше да е нещо като Обожлива Любимкова и краят на дните можеше спокойно да идва. Превод на имената трябва да се прави в определени случаи, не когато ти скимне. Заклевам се, трябваше да отварям английското издание, за да разбера кой, по дяволите, е Мангиз Докопов. А доктор Ливада току що осъзнах, че трябва да бъде небеизвестния доктор Лоун, който кърпеше Ваймс в Нощна стража. Мога да продължавам още, но ще се огранича само да удебеля следното, на вниманието на всички идиоти-преводачи: Хора, английските (и като цяло – западните) имена СА наистина съставени от истински думи, а не от имена на други хора, както е в България. Може да ви звучи странно, но е точно така. И фактът, че името ти значи нещо, съвсем не предполага, че трябва ги въприемаш така. Имената са имена и НЕ СЕ ПРЕВЕЖДАТ, като правило, което има много малко изключения. !
Бях започнал да пиша недоразуменията в един текстов файл, за да ги изтипосам тука, но се оказа, че име като New Text Document (11).txt е много невзрачно и подходящо за изтриване. Затова ще цитирам няколко случая, по памет, защото ме мързи да ровя в книгата къде точно бяха. Ако настояваш, ще ги потърся и ще ти ги посоча с номер на страница даже, но засега ще се ограничим само с тези, най-фрапантни случаи:
1. ХЕКС е преведен като ЯГА! Заклевам се, копеле, това даже не успях да си представя откъде идва. Добър съм в разчитането на ‘ингриш’ и ‘индиш’, така че съм способен да намеря извратени логики зад най-нелепите вербални конструкции, но как ХЕКС се превърна в ЯГА, не мога да разбера. А много бих искал.
2. Танти. Става дума за затвора на Анкх-Морпорк, който е аналог на прословутия Тауър в Лондон. Ако не се лъжа, подобни места трябва да се пишат с главна буква, докато в превода беше с малка. Освен това, контекстът беше такъв, че ‘дранголника’ би било по-добра дума.3
3. Букита. The fooken bookies! Имаме ли дума на български за това? Имамееее. Коя е тя? Букмейкър? И да, и не, защото е чуждица, но пак би свършила по-добра работа. ‘Събирач на залози’, бих казал аз.
4. В оригинала Джим и Хари, както и Гроут, говорят с ужасен диалект, който ми беше труден да разбера на моменти. В българския вариант и тримата бяха с ужасно добра дикция и имаха много културен изказ. Препоръчвам на Вузев да прочетат любителския превод на The Wee Free Men (Дребнио Волен Народ), за да се ориентират как може да се постигне брилянтно пресъздаване на оригиналния тест и авторов замисъл. И после да наемат тези хора, защото очевидно ще се справят по-добре.4
5. Игор. В предните книги фъфленето на Игорите беше по-добре представено и се запазваше като форма в течение на историята, Игорите в едната книга фъфлеха като тези в другата. Сега изведнъж почнаха да викат ‘шър’ по друг начин, който дори и наистина да се доближава повече то реалния звук, който фъфлещ българин би произвел, чупи логическата последователност на книгите и създава дискомфорт у читателя, който трябва да размества образа в главата си, за да пасне на новия белег.
6. Стив-ох. Окей, може да сме прекалено взискателни тука, но…елементарното познаване на американската култура (масова) би довело до това, че ще си наясно с навика на янките да казват на Steve ‘Steve-oh’, като някакъв вид по-интимен прякор. Във варианта на Пратчет, това може и да е заигравка с типично британското възклицание ‘Oh my!’ или само ‘Oh’, което се ползва и в случаите, когато щуротията, която твориш, избухне в лицето ти. Имайки предвид, че образът в книгата е типичен компютърен нърд, аз бих заложил на второто, но при всички случаи бих превел името като Стив-о или – ако толкова държиш – като Стив Опаа.
7. Гьографията. Знаем я тази шегичка, доста е добра. Само че в Пощоряване я имаше като ‘гюграфията’ и като ‘гьометрията’, в рамките на три изречения. Do make up your mind, Miss, shall we?
8. Шпайк. Не, опасявам се, че не се е получило. Освен това – ако Killer ще става Трепачката, защо Spike ще е Шпайк? Шило би подхождало, струва ми се, повече.
9. The clackers. Богове, кой реши, че това са ‘дрънчалки’? В предните преводи си беше ‘щракалки’ и хората бяха свикнали с това. Някак си имаше смисъл. Тези ‘дрънчалки’ в момента звучат ТЪПО. А фразата на Ветинари ‘Играя партията с дрънчене с един приятел в Юбервалд’ я обмислях 20 секунди, преди да я схвана. Госпожице, я опитайте с ‘Играя по щракалки с един приятел от Юбервалд’, как ви звучи? Освен, че подобна фраза има в българския – ‘играя по пощата, по телеграфа, чрез обяви във вестника шах със султана на Бруней’, освен, че ритмично е по-добре построена, на всичкото отгоре самият Ветинари я е употребявал в предишните книги поне два пъти. В абсолютно същия вид, в който я цитирах аз. В този ред на мисли Grand Trunk не е баш Гранд Пън, а по-скоро Гранд Хобот, загатвайки за слоновете на Диска. И ако решим да мислим аналогично, можеше да преведем телеграфната компания като Големата Тръба, а ако искахме да сме убийствено подигравателни, имахме Гранд Труп на разположение. Добре де, тука се ебавам просто :)
10. The Royal Mint. Това направо ме втрещи, защото улових далечен полъх на Гугъл Транслейтър тука. Би ли се опитал да познаеш как е преведено това? Именно – Кралската Мента, звучи направо като коктейл с чадърче, от който цепи глава на следващия ден. А аз все си мислех, че Mint, особено в комбинация с Royal, означава Кралския Монетен Двор, или монетарница, или каквото там му се вика на това учреждение. Но МЕНТА? WTF?
Ами, стига толкова, викам, защото ще се ядосам сериозно (сега съм просто вкиснат) и ще почна да ругая (сега просто недоволствам). А целта ми не е тази. Въпреки желанието ми да унищожа с критика таз книжка (преводът й на български по-точно), както и преводачката, то не е проста злоба, а продукт на маниакална фенщина, нърдовска привързаност и тесногръда праволинейност, що се отнася до Тери Пратчет. Просто е – искам да чета книгите на гениалния автор както трябва, преведени с усет и чувство, което не се е получило с Пощоряване. Това, което се е изплъзнало на Вузев, и което те доскоро прекрасно осъзнаваха, е, че Тери е един от малкото писатели, които имат адски активен фен-клуб и хората в него никак не харесват някой да прецаква словото на съра. Искрено се надявам да не преебат Making Money и Thud!, че тогава ще основа Фейсбук група ‘Да запалим издателство Вузев заради печалбарската им тенденция да свалят качеството’.
Да не кажат, че не са предупредени.
- Това го взимам от Науката на Диска: При първите автомобили, за човек е било лесно да схване как работи всичко – завърташ ръчката, стъчаща от предния край на колата и тя е тръгвала. Човекът е участвал доста пряко в стартирането на двигателя, буквално той е правел всичко необходимо. В съвременните автомобили обаче, за средностатистичекия Пенчо запалването на колата се свежда до завъртане на ключ в ключалка. Малки духчета вършат останалата работа. [↩]
- Между другото, много ми харесва идеята, че революция се прави на всички обществени етажи едновременно. А ако някоя прослойка се ослушва и не революира, можеш да си сигурен, че бързо ще навакса, щом правилните хора усетят накъде духа вятъра. [↩]
- Понеже не съм съвсем убеден, че преводът беше с малка буква, засветкам този текст като потенциално неверен. Но съм адски сигурен, че нещо ме погъделичка, когато прочетох за Танти, така че може и да съм прав. [↩]
- Една скоба – споменатата книга за Тифани е в съвсем друга светлина и там превеждането на Achings като Болежкова е напълно в реда на нещата. [↩]
И аз съм на твоето мнение – Вузев са гадни печалбарски копеленца и заслужават да бъдат запалени, ако продължават така.
И само един коментар по т.9 – Trunk се използва при комуникациите, като обозначаване на канал, който обединява няколко други канала. В този контекст по книжките на ТУ го превеждат като „ствол“, макар че и „тръба“ бих приел.
Въобще целият превод смърди на преводач, който не се е опитал да вникне в това, което превежда, не го разбира и не му е кеф…
Мейт, това е един от най-силните ти постове, големи адмирации за което. Бих го блогясал и линкнал, където се сетя, ако нямаш против – не за друго, просто четенето на Пратчет като Коелю само защото е модно винаги ми бърка в здравето.
линквай и блогвай колкото си искаш :) но имай предвид, че в сравнение с истинските фенове и самия сър, аз съм просто аматьор :) къде по-зарибени от мен има… :)
Около мен са все зарибени, в квартирите на повечето ми авери не мож’ стъпиш от томове на Пратчет на всеки сантиметър, но въпреки това никой не е изблогясал нищо хейтфетаминско и хубаво по темата :)
Аз пък имам „Глинени крака“ и още един том в колата, ставам за такси – возя хора, а те четат Пратчет междувременно. Основавам „Пратчет такси“ :)
Аз съм искрено убеден, че съществува вселена, в която Пи е равно на точно 3. По-удобно е. :)
работата е там, че Дискът е толкова обширен, че има цяла википедия по въпроса, напъно отделно от и без това изобилната информация в главното Вики. Освен това е бъкано с фенски сайтове, някои от които дори минават всякакви граници във фенщината си (дори и за мен), но пък за сметка на това са безценни са по-подробното разбиране на нишките. Оказва се, че писателят е с наистина ОГРОМНО количество последователи. Във фейсбук страницата на Тери се постват снимки на ръчно изработена коледна украса, състояща се от шейната на Дядо Прас с все шопарите, в която се е изпънал Смърт. :) Казвам ти, фенщина.
ще кажа нещата така – колко човека/неща си ме виждал да хваля толкова последователно и фанатично? :)
ПС> ‘Ствол’ или ‘сноп’ са напълно верни преводи :) Вторият не е особено в духа на книгата обаче, признавам.
Лошото е, че ако беше „някаква си студентка-стажантка“, трагедията щеше да е далеч по-малка.
Гледай за какъв виден преводач става въпрос в случая:
—————————————-
Йоханна Владимирова Разпопова (55) е новият началник на кабинета на министъра на правосъдието. Г-жа Разпопова не е юрист, тя е филолог със солиден опит. Магистър по немска филология с втора специалност – английска, освен че перфектно владее английски и немски, говори и италиански и руски език. Работила е дълги години като преводач и преподавател по немски и английски….
А за ХЕКСА лично аз си го обяснявам по-следния начин:
Тhe Hex – hex witch – вещица – Баба Яга – мъжки род: ЯГЪТ!
Само ме е страх, че ако съм на прав път, имам сходно мислене с очевидно ощетената откъм мисловни процеси госпожа.
уау, немска филоложка. с ВТОРА специалност английски. просто уау.
и не е юрист, ама началник кабинет на правосъдния министър. уау^уау!
и не госпожица, ами госпожа. проклятие!
:)
моли се наистина да не си прав, защото и аз намирам логика в разсъжденията ти, и ако се окажеш прав, значи … АНЕТО, ТИ ЛИ СИ Я ПРЕВЕЖДАЛА ТАЯ КНИГА МА? Госпожа началничката на кабинет на правосъдния министър е обрала овациите само :)
Ха-ха-ха, така не се бях смял отдавна :) Възхищавам ти се, че си имал търпението да си опишеш възмущението. На мен в такива случаи ми треперят пръстите и нищо не мога да напиша :)
Това е самата истина. Да си преводач, знаене на английски е само началото. Задължително, но изключително недостатъчно условие, ако мога да се изряза по математически.
Iv Ray, ще се свържа с теб по имейл, за да уточним детайлите за тениската :) ако си дал неправилен мейл, по-добре се свържи ти с мен: tl[at] tyel.eu :)