Щастие на бучки
Опасявам се, че се получи оптимистично.
Щастието е интересно нещо. Неуловима човешка абстракция, неподлежащо на никакво дефиниране, то е също така и най-бленуваното нещо сред човеците. Неопределеният характер на явлението може да бъде изтълкуван от всеки индивид в светлината на вътрешното си слънце и на Щастието, тази ефимерна цел в съществуванието на мнозина, се лепват супер различни определения. Трябва да се признае, че в решението на един сериозен екзистенциален проблем е заложена мрачна елегантност – какъв по-добър механизъм за мотивация от този, който сам можеш да си създадеш, познавайки себе си?
Животните – поне засега – нямат понятие като щастие. Нямат и други абстракции, но те не са темата тук. Огромна част от мотивацията в животните, че и при растенията, е плод на пре-дефинирани и дълбоко закодирани в гените им фундаментални механизми – не умирай и размножи се. Всички действия са подчинени на тези два първични сремежа, няма никаква сложност в поведението на животиняците, те просто правят или едното, или другото. Никой американски муфлон например не е почнал да си точи рогата за бой с цел да стане следващия президент на Щатите. Не, муфлонът иска да нашиба повече муфлонки, че да има повече чеда и ако за целта ще трябва да мине през труповете на половината си приятели, е, какво пък, цената си заслужава.
Хората обаче са по-хитри. Те са успели да се измъкнат от първичните закони и започнали да шмекеруват на дребно, измисляйки си нови, техни правила. Вече не било достатъчно да шибаш женки, трябвало е да знаеш и защо ти е да ги шибаш. Самото притежание на по-голям харем пък в един момент започнало да се асоциира с други качества и притежателят се откроявал като авторитет сред пещерата. В крайна сметка, казвали си по-слабите, щом е успял да докопа толкова женки, значи знае нещо, което ни е неизвестно. И тук идва моментът на просвещение – по-слабите започнали да мечтаят да станат силни, да кроят планове и да търсят начини това да се осъществи. Научили се на нови трикове за оцеляване, на политика, търговия и преговори. Научили се на война, когато им свършили преговорите. Научили се на хитрост, прикритост, търпение, дедукция и започнали да наблюдават другите хора, и да си вадят изводи, базирайки стратегиите си на тях после. Започнали да изучават и себе си, за да разберат какво да усъвършенстват, за да спечелят в играта. Измислили и самата Игра. И някъде по пътя била изобретена концепцията за щастие – това, което кара индивида да се чувства като краля на света, независимо дали е наистина Негово Величество или последният прошляк.
Стремежът към щастие е уникален в своята неизпълнимост. Всяко друго нещо, което е заковано с пирон какво точно е, става безинтересно, след като веднъж се постигне или изучи. Щастието обаче се променя в мига, в който го постигнеш, и те оставя леко зашеметен, питащ се дали все пак наистина си го постигнал. И след като няколко пъти ти се случи да останеш със смътното усещане, че някой ти издърпва килимчето под краката в мига на триумфа ти, започваш да подхождаш по-предпазливо към нещата. Постараваш се да сложиш етикети на Щастието, неспособен да го окачествиш по друг смислен начин. И после залъгваш себе си, че тези етикети, които често са прости количествени фактори, са яката работа. Това са простички цели, уловими с ръка, които можеш да осмислиш, полираш и усъвършенстваш, както и да следиш прогреса си по изпълнението им. Едно е да се опиташ да начертаеш себе си на графата на Щастието, съвсем друго е да успееш да посочиш докъде си стигнал по Пътя към Първия Милион или Магистралата на Петте Килограма По-Малко.
Реалните цели обаче не са Щастие, те са маркери по избрания от теб път…нанякъде си. Ценностите, които развиваш и започваш да проповядваш с един миг, са моделирани спрямо собствения ти избор и логическите следствия от него. И понеже Щастие може да се дефинира като колекцията от всички малки целички, които дадено човече си е поставяло, както и комбинациите от решения и реда на тяхното вземане, това лесно прави представите за Щастие уникални за всеки маймун сред нас. Този механизъм някои възприемат като дарение свише или пък извънземен феномен. Глупости.
В основата си, стремежът за Щастие е отроче на двата древни закона и повечето стимули са всъщност водени от неосъзнати първични импулси. Богатството те прави щастлив, да, ама първичната му функция е да привлече повече мацки. Да си алфа-мейла в групата, да им покажеш на всички. Преди да ме закопаеш с това, че казах същото за животните, замисли се, че при нас законите са се маскирали зад заблуда, пелена пред очите, която заблуда си създаваме самите ние. За нас Щастие е мимолетно усещане, асоциираме го с различни възприятия, и, веднъж загубили го, се стремим да го намерим пак, опитвайки различни подходи, защото предния път номерът май не сработи, а не е логично да повтаряш губещите си ходове. Изплъзващото се Щастие постоянно те поставя в позиция на догонващ и в по-добрия случай това ще те накара да се усъвършенстваш. В по-лошия, би трябвало да отпаднеш от състезанието. В това постоянно търсене на нещо несъществуващо, в жаждата за усъвършенстване, Човекът е намерил левия си крак, образно казано. Могъщ стимул, дърпащ те напред, предизвикващ те да се втурнеш в непознати територии, да изследваш новото и да си въобразиш немислимото.
Искам да кажа…Човекът не е all about the pussy. Не сме елементарни многоклетъчни, способни сме на страхотни неща, развили сме уникален механизъм за самомотивация, който вече е излезнал извън нас и живее собствен живот, не е необходимо да си забиваме носа в лайната и да си казваме, че 100-инчовия телевизор е символ на щастие. По този начин се ограничаваш, само това ще ти кажа, а можеш повече. Можеш да се стремиш да станеш по-добър в това, което правиш, да надскочиш себе си, да се опиташ да помогнеш на другите да стигнат твоето ниво. Можеш да имаш звездите, а се забавляваш с блещукащи камъчета в калта пред краката ти. Приемаш среднячеството като нещо нормално, защото критериите ти за щастие са точно толкова ниски. Сваляш летвата, само за да могат повече хора да я прескочат, игнорираш факта, че летвата е там поради някаква причина, качествен контрол например. И си въобразяваш, че си щастлив, когато си отметнал само някаква си миниатюрна, измерима и физически дефинирана цел.
А може би пък Щастието се крие именно в неговото търсене и приключенията, които го съпътстват, как мислиш?
Щастието е такова, каквото сам си го направиш. По принцип човешката природа е алчна – the more you have ,the more you want to obtain. И се получава верижна реакция, ама това е ясно.
Аз лично не одобрявам идеята, че трябва да гледаш само напред. Ако гледаш само напред и нагоре, никога няма да стигнеш върха. Защото след сегашния таргет идва нов, след това още един и прочие. Чарът е в това да спреш да си поемеш дъх, да се обърнеш и да видиш панорамната гледка на това, което си изминал дотук. Красотата и разширения кръгозор. Да направиш кратка равносметка (не депресантски размисли и страсти) за това, че все пак си постигнал нещо, да се самонаградиш за което и да продължиш натам.
П.С. Май за втори път те питам, новото философско течение в блога има ли си първоизточник или?
ами не съм сигурен как да отговоря, Марио, затова не съм казал нищо :) Какво имаш предвид под ‘новото’ философско течение? Аз винаги съм бил дървен философ, нищо ново за мен :p Ако ме питаш защо не съм толкова жлъчен напоследък…самият аз не знам :)
Но пък да, в последно време се чувствам…приятно, за да не кажа щастлив, може би е затова :)
ти да не изпи уискито? :р