tL_ Birthday

Е…остарях и аз (отново). Още една годинка си мина ей така, фиууу! и я няма. Честно казано, въобще не я усетих, прелетя като свръхзвукова вещица на реактивна метла. Хвърляйки поглед назад, обаче, съвсем не ми е било скучно през това време. Нови хоризонти се откриха, появиха се различни възможности, промениха се много неща. Откровено казано, доволен съм.

При все това, не се чувствам особено очарован от днешния ден, не ми е празнично, весело или нещо подобно. По-скоро ми е леко стъпкано и унило, защото колкото и млад да се чувствам (и изглеждам :P), с цифрите не може да се спори. Честно, не мога да разбера целия хайп около рождените дни – за какво трябва да празнувам, след като остарявам и се приближавам с една стъпка към края? Това по-скоро е повод за тъга….който както си го разбира обаче.

Anyway, ударих 28 лазарника. :) Да съм жив и здрав, другото ще си го постигна. По един или друг начин.

Kick of the Day: Vadrum meets William Tell

Това ей сега довтаса по IRC (да, понякога цикля там :)). Отново един много добър барабанист, който ми взе дъха :) Забавлявай се, защото е наистина весело :)

Exodus – still blasting

Признавам, леко съм закъснял с този пост, тъй като албумът е вече на почти 3 години (издаден е през 2004), но за яките неща не важат понятия като ‘късно’. В случая говорим за една култова група, изковала основите на траш-метъла през 80-те и успяла да съхрани зверската си енергия през десетилетията. Аз съм, така да се каже, закърмен с този тип музика и въпреки безкрайните си пътешествия през стиловете, все още обезумявам при чуването на брутални рифове, агресивен дръминг и енергични крясъци :)

Ексъдъс са много нещастна група – вместо да са заслужено короновани за царете на траша, те тънат в сянката на боклуци като Металика, които просто явно са родени под щастлива звезда. Първият им албум е записан доста преди Kill’Em All на Металика, но поради организационни проблеми с издателя, той се бави цели 3 години и когато се появява на пазара, вече траш метъла е на трета предавка и ускорява. В допълнение записаният материал намира пътя си извън складовете на компанията издател и когато все пак Bonded By Blood се появява на бял свят, феновете не го купуват – те вече от години имат пиратски касетки и знаят парчетата наизуст. Така че това, което би трябвало да бъде първият пилон на траша, се оказва просто поредният албум сред много други, независимо от безспорните му качества. Малшанс, вече казахме, и грандиозен финансов провал, което води след себе си други проблеми, но няма да се разпростирам върху това. ;) Ако те интересува историята, провери в Нетя, има достатъчно информация.

Все пак, Ексъдъс си остават култ и са сочени от множество величия за една от групите, които са повлияли най-много на сцената. Посленият им албум е напомпан с толкова енергия и хъс, че направо маха глави. Дори е малко по-тежък, отколкото си очаквал, аз успях да намеря някои дет-метъл елементи в него, но основата си остава зверски траш – полиран и изгладен, подплатен с мощен звук (ех, тези новите технологии са супер нещо) и направо рита като кон – директно в стомаха :)

Хеви метал, копеле! \m/(-.-)\m/