Знаеш ли коя е Саманта Смит? Бас държа, че не знаеш. И на мен допреди няколко минути името й нищо не би ми казало, освен, че е най-обикновено същество от женски пол, най-вероятно от англо-говоряща държава.
Е, не е само това. (още…)
С всеки изминал ден, новият интерфейс на Г-мейл се държи все по-добре под Опера. Досега бяха едни зависвания на Loading…, едни Still working… и тем подобни идиотщини, ум да ти зайде. Имайки предвид подлото им сътрудничество с Файърфокс, няма място за чудене, но уважение заслужава фактът, че наистина работят по ползваемостта и това се вижда ясно.
Евала, Гугъл :) Само се питам дали ще доживея деня, в който ще създадете Скайнет?
…трябва да умре. Не да го килнат килъри, не да го убият от бой пред дискотека, не да му падне сграда на Алабин на главата.
Не.
Трябва да бъде обесен законно, с присъда. На площада. За назидание. Защото е шибан убиец. Защото е шибан известен убиец.
Моят палец сочи надолу. А твоят?
Преди няколко дни се замесих в приказка с Лопи относно така нареченият ‘танц’ пого, и понеже аз малко съм буквояд, счетох за нужно да го осветля, че пого е нещо съвсем друго, а танцът, който той има предвид се казва мош…след като се правих на умен пред него, ми светна, че може пък да се направя на още по-умен в mi casa – тук. И така се роди идеята за тази нова категория, mosh pit, която ще е засега с не много ясно определени параметри, но най-общо казано ще е за бунт, агресия, борба и нелепи пантоними. (още…)
Почти толкова ме нямаше. Тоест, имаше ме, ама се занимавах със съвсем други неща и хич не ми оставаше време да кисна в блога. Но не се пр’т’снявай, материал за хейтинг съм посъбрал и съвсем скоро ще избухна както е редно и богоугодно. Засега ще се задоволя само да нахвърлям кви ги върших. (още…)
Не съм се съмнявал, че сагата ще приключи по подобен начин, но този път врътката направо ме съсипа.
Грешен формуляр и хоп! – най-разследващата от разследващите агенции в беге, гордото родно ФБР нищо не можело да направи. Нямали права. Говори ми после за вогонска бюрокрация.
Харесвам античността. Още от момента, в който осъзнах каква е професията на доктор Джоунс, съм адски запленен от нея, дори следвах археология един семестър в Германия (следвах е много силно казано). Допълнителен щрих внася и фактът, че първата книга, която прочетох през живота си, беше Старогръцки легенди и митове*. Една дебела такава, комунистическа, олд скуул тухла, сред страниците на която бяха набухали стотина снимки на реални антични находки, както и на репродукции на моменти от легендите – статуята на Лакоон и синовете му например. А в стария свят живеят богове, тези така мистични, до днес силни личности. (още…)