Change…?
Не мога да разбера Google
Или по-точно – не мога да разбера няколко неща, свързани с Гугъл. От това обаче не би се получило добро заглавие.
Прибирам се след работа днес (сега) и си пускам, както обикновено Хромия, за да си позяпам пощата, рийдъра и да напиша някой друг пост (проклетият менажер за снимки на WordPress си прави каквото сака под Опера, черна точка за любимия ми браузър/блог-софтуер). Не, че не ги бях отворил досега в офиса, но друго е да си офлайн за около час, толкова много неща могат да се случат онлайн през това време. Та, пускам нещата, отварям първо Гъмейла (още…)
Let there be Blood!
Доста пъти съм си мислел, че много бих искал някои от епохалните албуми от 80-те и 90-те да бъдат записани в днешно време, за да могат да получат повечко благинки, с които звукозаписната индустрия се е сдобила с годинките. Нека не се лъжем – днешният звук е доста по-трошащ от едновремешния и лично аз нямам нищо против да чуя Bonded By Blood осъвременен. И под осъвременен нямам предвид просто мастеризиран и преиздаден, нито кавъриран, а чисто и просто презаписан от самото начало, до самия край. Защото сме 2008-а година и ми е малко архаично да слушам жужащите китарки и глухите барабанки на албумите от младините ми. Да, определено композициите са върха, но трябва ли, дявол да го вземе, да звучат като записани в тенекия от сирене и после прослушани през на дядо ти ВЕФ-а? (още…)
Цикъл
1 2 3 4 5 6 7 | <?php while(1) { print "In loop!\n"; } ?> |
едит 10/30: Пфуу, дейба мааму, най-накрая си намерих хубав плъгин за код…цели два дни търсене, увенчани с успех. Тарам!
Яко…
След като в тракбаковете ми се кипреха две спамерски блогчета, гледам, че мистично са се изпарили. Някой си върши работата :)
Откат
Една от поредните жежки теми на Лонганлон ме подкани да напиша един горчив пост, който обмислям от много време. Колкото и да се старая да се изолирам и да затворя един малък мехур от друга реалност около себе си и близките ми, неумолимите закони на вселената те вкарват все някога в допир със средата, която не е никак лицеприятна и те оставя с вкус на леш в устата. Нещо като да видиш полу-умрял наркоман със забита в ръката спринцовка, разкапал се на купчина боклук в една телефонна кабинка пред двата небостъргача на Дойче Банк в центъра на Франкфурт. Реалити чек. (още…)
Fuck Lars Ulrich!
И Джоей Джордисън покрай него! Много мразя набедени за добри барабанисти!
Ако се чудиш какъв е този гаден фонов шум, най-вероятно чуваш около 250 бмп на касите, които през гадния запис и още по-гадния Ютюб звучат отвратително. Гъркът е направо безумен, не знам от коя планета е паднал, но се е приземил на правилното място. Джордж (Георге) Колиас, приятели, дръмърът на Nile.
Много ми се иска да видя датския тенис-гей или американския маскиран хомолюб да постигнат и половината от умението, което Колиас показва. Дето се вика, not in a thousand years…