Отписах се…

Отписах се от фийдъра на Делян Делчев. Много политизиран стана, а чудесните му технически статии изчезнаха. Деляне, за чий кур го направи това? Жалко.

Нещата, които ме движат

Това е един от онези ‘блог-паради’, които се появяват от време на време (твърде често, ако питаш мен) и са подозрително подобни на верижните спам-мейли. Все пак, в настроение съм, а и не мога да отклоня вече втора покана от Марио, така че ето ти моите неща, които ме кефят, движат ме, стремя се към тях и … ме карат да съм жив. Предупреждавам – напоследък нещо съм изпаднал в метафизична и екзистенциална неопределеност, така че адски разводнено ще е всичко, което напиша. :) (още…)

Старт!

Това е стартът.

4/28/2009 1:22

Да видим къде ще е финалът. Интересна цел си поставих, която ще споделя на финала :)

New Wave Of Thrash Metal

Който следи блога от повечко време, най-вероятно знае, че съм откърмен и отрасъл с траш метъл. Първата ми касетка с метъл беше двойния концертен албум на Слейър от 1991, а втората – Tapping the Vein на Содом. Как точно преминах от 2 Live Crew към Слейър и Содом за една вечер, ще разкажа в отделен кратък пост, ако много ме помолиш :) Сега ще си говорим за траш от по-ново поколение, онзи, който започва да получава известност и мейнстрийм внимание под новия термин New Wave Of Thrash Metal. (още…)

AC/DC в Атина – без мен

Мдаа, последните три дни ровене за сравнително евтини билети за концерта на по-големите от Земята рок-титани се увенчаха с грандиозен провал – под 200 евро няма. Имайки предвид, че към тях трябва да добавя поне още 300 шарени парички за път и подслон, някак си не виждам как ще стане номера. Жалко, това е once-in-a-lifetime концерт, но пък такъв е живота. Евентуално мога да се завлача до Wacken това лято, но пък подборът на групи там е силно съмнителен – пауър метълът не е моята музика. Малка светлина в тунела е концерта на Тестамент в Македония, но все още не се знаят подробности около него, а и Македония е една дупка, не ми се говори…

И хич не ми говори за AC/DC в Белград – Сърбия я мразя и съм се заклел там кракът ми повече да не стъпи.

Рев

Братята Джон и Тревър Тарди от Obituary са култови фигури и едни от титаните на американския дет-метъл. Аз лично никога не съм бил особено голям фен на Обичуъри, нито на американския дет, но днес ми попадна един странен диск на братята, който, по всичко личи, е нещо като соло-албум. Слушам го за втори път и не мога да не похваля ритмичния подход и енергията бликащи от него. На фона на силни траш рифове, подплатени със светкавични сола а-ла 80-те, гласът на Джон Тарди е като предизборната програма на Барак Обама – всеобхватна, всепомитаща и непрощаваща. Ето ти едно парче, да прецениш сам.

Audio clip: Adobe Flash Player (version 9 or above) is required to play this audio clip. Download the latest version here. You also need to have JavaScript enabled in your browser.

Aftermath

Помниш за червения пост, дето писах преди седмица, за гадният китайски лайнар, който ми отвлече паса за хостинга. След известно време дедуктивно мислене, смятам, че разбрах как го е направил. Разбира се, не съм се чудил как точно е посадил снифера на машината ми, защото възможностите са много. Обаче след това всичко се заключва във факта, че стандартния FTP протокол е … кофти. При комуникацията по FTP, юзърнейм и паролите хвърчат в пространството свободно – никаква енкрипция, кодиране, нада. Така че мухльото е получил хоста, юзърнейм и паса в момента, в който съм се логнал. След което подозирам, че е набил тая информация в някой злокобен бот, ползващ CURL, и е имало ‘здрасти’. На всеки 20-ина минути ботът минава по ожънатите хостове, логва се, търси файлове с index в името и прави прост append – лошият код беше набит винаги в края на файла, след всичките затварящи PHP или HTML тагове. Поради това бях като попарен, когато току-що качения ми изчистен блог се оказа с китайския боклук в него 10 минути след като го ъплоаднах.

След като ликвидираш бубата, борбата е сравнително лесна за спечелване – първо сменяш паролата на хоста от друга машина (или си молиш хостинг компанията да го направи вместо теб). След това никога повече не ползваш FTP – ако имаш SSH достъп до сървъра, свали си хубавата програмка WinSCP и капутът може да посади ако иска и 1000 снифера, да заповяда да разчете енкриптнатите пакети. А ако нямаш SSH – пусни си. Защото колкото и пари да ти поискат от хоста, ще си заслужават. Иначе можеш да осъмнеш с тълпа гневни потребители пред вратата си, които са били заразени от твоя сайт с гаден троянец.

Още един…

Още един сайт бе пуснат онлайн :) Адски съм доволен, особено защото е хостнат на ултра-як-мега-секюр-маниакално-конфигуриран сървър. Това ми показа колко ощо имам да уча и как писането върху лалав домашен сървър и тестването върху халтав shared хостинг такъв не винаги са достатъчни, че да подкараш сайта от раз. Трябваше да ми помага админът, много готин тип, когото ще черпя бири този уикенд, защото без да виждам грешките, които ми се връщат, нямаше как да го инсталирам :) Освен това за трети път ми се случва един кратък PHP таг да ми коства 20 минути чесане по кратуната, но пък сам съм си виновен като не пускам проверки предварително за такива неща. Сайтът не блести с дизайн (прилича на текстов файл), но пък аз и не съм дизайнер – пиша само админ системата :) Така ми дадоха заданието – без дизайн, само функции…речено-сторено. Яхуу!

Портфолио няма да показвам, ако някой умирга да му направя сайт, да се обади, пък ще уредим едно :)