Жавà

Започнах да чета за Java. Реших, че така и така няма да става високоплатен мениджър от мен (аз съм диктатор по душа), така и така се занимавам по малко с писане на код (аз съм и педант по душа), защо поне не се ориентирам към нещо, което има все още изгледи да не се срине в следващите 10 години (аз съм и алчен за пари по душа). Не си умирам да съм девелъпър, да си кажа честно, защото досега тази ми дейност бе като хоби, а аз предпочитам да разделя работата от удоволствието – така поне ще имам по какво да плюя в свободното си време, а не мога да плюя по хобито си :) (още…)

Sun

Неделя. Някъде следобед. Кафето се пени в чашата до мен, а аз не мога да реша дали млякото е развалено, или не, и какво да правя с адската смес в чашата в последствие. Засега ще рискувам…

От колоните гърми Who made who на AC/DC (да, почнах да подгрявам), а аз не мога да реша дали съм се превърнал в пословичния термин ‘жанрова курва’. Видиш ли, в петък, когато бях на Stanton Warriors, усещането беше като прераждане. Не бях посещавал такива места от маса време, отбягвах ги съзнателно, и попадането ми сред врящ котел от ентусиазирани, наектрелизирани, щастливи, надрусани и млади хора ме върна 7-8 години назад, когато потното меле пред пулта се състоеше основно от обитателите на нашия маймунарник и ние всичките бяхме точно толкова ощурени, ако не и малко повече. Липсвало ми е. За първи път от две години заебах колата и отидох с идеята да не се върна :) Което донякъде се случи, защото аз – както неведнъж съм казвал – не мога да пия и ми трябва малко :) Басът гърмеше като колесницата за Атина Палада, някакви хора ми се хилеха, някакви други пък гледаха лошо (ебете си майките!), а всички заедно се кефеха. Едвам удържах приятелчето си да не убие един подозрително приличащ на индиец дребен човечец с тюрбан, за да имало един от тях по-малко, който да ме тормози :)

На фона на това снощи за малко щях да се забия в най-огромната яма на света, защото бях надул Bullet Belt на Gama Bomb и вилнеех в колата. Харесвам адски много неща, между ирландските трашъри и английските брейк-бийтъри, което повдига въпроса за ‘жанровата курва’. Наскоро ме попитаха какви са тези ‘сатани’ по мен, защото носех горнището на Hateshpere :D Моето отношение към цялата тази работа с жанровите клишета е сравнително пренебрежително, клонящо към безразличие – кво ти пука?

Духа вятър, а слънцето се показва тук-там, а аз не мога да реша дали денят става. Принципно съм в настроение за айляк.

Пуснах си

Туитър от няколко дни…засега не ме вдига особено, най-вече защото не се сещам да драскам там. Ще го помъча още малко и ако продължава да не ме вдига, ще го разкарам. А, да – ето ти линк, ако се интересуваш толкова.

А-чааааа!

Муахахахахаааа!!! Уа-чааааа, тупорамикасишууууУ! Уай-каримасикаааааааа-ру!

_{Dear beloved, we’ve gathered here today….}

Муахахахахахахахахах! Бахахахахаха-ХА! Кис-кис-кискис!

Само нинджа може да убие друга нинджа! И моето кунг-фу е по-силно, от твоето кунг-фу! ….уууУУУУууУУУУУУууУУУУУУУУУУУУУУУ….

Вие всички сте луди, и единственият нормален в цялата кухня съм аз! :)

Lock up your daughter

Lock up your wife

Отивам в Атина! Безкрайни благодарности на Коста, ако чете това, който направи нещата възможни с извънземното материализиране на билетите в последната минута. Обмисляме да обиколим малко града, ден-два, за да не се получи едното злобно биене на път просто.  С това ще изпълня цели две цели от тези за 2009 с едно пътуване – да отида на голям фестивал/концерт и да се измъкна от тая дупка България поне един път. :) Кроя коварни планове и за Дрийм Тиътър на морето, но за това трябва на първо време да се осведомя кога точно са те :) Някой за бригада?

DYN

Напоследък ме тресе някаква делириумна еуфория да не се задържам на едно място. Дори като съм си в нас по нощите и цикля, от време на време се разхождам до другата стая, без особена цел, чудейки се какъв го диря в спалнята. Освежава. Тази трескавост не ми е присъща и малко ме дразни – постоянното звънче в задната част на главата ми на моменти започва да се превъща в оглушителен камбанен звън. Когато съм на работа и съм закован 12 часа на едно място, дори започвам да чувам гласове. :)

В един момент си помислих, че полудявам :) (още…)

:groovin:

Там съм! :)

Уравнения

Колкото повече мисля, толкова повече се убеждавам, че друг отговор на уравнението не е можело да има, вземайки предвид входните параметри. Лесно е да оценяваш от височината на времето, номерът е да се научиш да предвиждаш. Мхъ.

Какво става, обаче, когато уравнението е собственият ти живот? Решаваш го ти, като прилежен математик от кръжока, плезиш език, сумтиш, крадешком гледаш листа на съседчето си и се мъчиш ли мъчиш с онези ми сметки. В един момент започваш да се усещаш, че нещо май няма да му излезе края и няма да получиш онзи отговор, който си искал да видиш най-долу на листа. И те обхваща ужасна парализа – време да започнеш отначало едва ли има, часовникът до края на часа безмилостно цъка. Да продължиш с текущото си доказателство пък някак си не ти се иска, защото вече е много възможно да не е вярното. И какво?

Някои хора започват отначало. Казват си, две недовършени половини е по-добре от едно грешно цяло. Логически погледнато, две половини, които не знаеш дали са добри или лоши, винаги са по-лош вариант от едно невярно цяло. При него поне имаш целостта, ако не нещо друго, а и много хора ще се поучат от теб, виждайки безплодния резултат от труда ти, и няма да повторят твоите стъпки. В този смисъл, да сменяш подхода си в решаването на проблема в насред работата, не е особено умно.

Други казват, гъвкавост. Трябва да реагираш адекватно и да се настройваш спрямо средата. Ако задачата е своего рода Шрьодингеров бъг, променяща условията, променливите и механизмите си в момента, в който я погледнеш, направи нещо! Действай, стига си се офлянквал, и не се притеснявай за времето, то е незначително, важното е да се движиш. Без значение накъде, при постоянно променяща се среда всяка посока е правилна. Просто се прицели някъде и се изстрелвай.

По начина, по който решаваш задачи по математика в училище, ще си решаваш и живота.