Ако все още не си купил подарък за някой от любимите ти, ако си неостаряващ metalhead, ако чувството ти за хумор е с цвета на плаща на Батман, ако Guitar Hero ти се струва играчка за маймуни, ако искаш нещо с повече екшън…е, мисля, че имам една идея за теб.
О, да, и ако имаш Play Station 3 или Xbox 360, разбира се. (още…)
Този филм ми върна вярата в Гай Ричи. След отвратителният Револвер и … не знам как да го нарека оня филм с Мадона (wtf?!), бях се отказал от него. Рокарола няма да стигне класата на Дулата и Гепи, но е типичен Гай Ричи филм…и макар че бих искал да е мъъъничко по-колоритен, напълно съм удолетворен от крайния продукт. С някои забележки, филмът е много добър и можеш да очакваш с нетърпение следващия. (още…)
Преди време бях писал за LogMeIn, софтуера, който за мен е най-добрият, най-бързият и най-удобният за отдалечен достъп до домашната ти машина през Интернет. Оказа се, че въпреки безспорните му качества, той не ми е съвсем достатъчен, за да се чувствам като махараджа насред поле от девици – напълно доволен. Наистина, много често ме спасява, когато трябва да трансферирам някой документ от нас до офиса, или пък примерно някой линк. Дори нееднократно съм ползвал LogMeIn, за да пиша код от офиса направо върху домашната машина.:) Да, знам, че принципно има и други начини това да стане, но за мен този начин работи най-добре. (още…)
Имах добро предчувствие, защото на първо място режисьор не беше Уве Бол; на второ – играеше Марк Уолбърг (или Марки Марк, някои от нас ще си спомнят рапърските му напъни), а на трето място идваше самото заглавие – Макс Пейн е игра с толкова култов статус, че май няма накъде вече. Бивайки безкомпромисен и жесток екшън от начало до край, геймката предлагаше плътна и заплетена история, визуализирана като комикс, а атмосферата й поглъщаше и потапяше играча в маниашките кошмари на Макс. Революционира bullet-time ефектите в този тип игри и неведнъж съм изкарвал напрежение в няколко бесни рунда на Survival мода (или както там му се викаше). Героят (или анти-героят, може би) Макс Пейн бе толкова истински и човечен, че играчът можеше да почувства болката му, когато разказваше за семейството си, и настървената злоба тип ‘нямам-какво-да-губя’, с която изтребваше в потоци от кръв противниците си. Жестока, велика игра. Казвам всичко това, за да стане ясно, че за разлика от Дуум, Макс Пейн предлагаше много повече като възможности да бъде превърната във филм. Имаше си всичко. Най-лесните пари, които Холивуд можеше да направи – просто следват сценария на играта и са готови. (още…)
Нелошо сериалче, британско производство. Английските поредици винаги са били с няколко класи над които и да е американски, само си помисли за Rome, The Tudors и Hustle. За съжаление, този не е толкова готин като изредените, но е достатъчно занимателен, че да си загубиш няколко часа. Екипът е малко нескопосано съшит, според мен, и женската Индиана Джоунс увисва. Въпреки много високите очаквания към негъра-който-игра-в-Хъсъл, и той е не особено убедителен. Историите на серийките са достатъчно находчиво пресъздаване на ужасяващо изтъркани клишета, за да не изтриеш гигабайтите от харда си след десетата минута.
Очевиден е уклонът към модерни в наше време крими-научно-свръхестествено-приключенски теми на сериалите, а археологическата сфера предлага достатъчно от всичко споменато, така че бива. На моменти ти идват в повече сълзливите моменти, а и скоростта, с която се разнищват загадките и се намират сведения е наивна. Култова е фразата на дъртия професор Does anybody else have an underpants situation? Гледай, но не очаквай велики прозрения.
Тъп филм. Направо бих казал малоумен. Никълъс Кейдж се е плъзнал по наклонената плоскост към ямата с лайна, скоро очаквай звучен и грандиозен плясък. И смрадлив.
Не го гледай! Яд ме е, че първата ми предпремиера в живота ми трябваше да е точно тази тъпня. По-добре да бяхме отишли на Зохан, шейба…
А днес отворих Яху, не знам за какво, и на заглавната му страница се кипреше ей това статийче. Поздравления, Кейдж, по-добре да беше спрял след Face/Off.
Преди два дни официално се появи на бял свят поредното оръжие на Гугъл в борбата им за световно Интернет господство – браузърът Google Chrome. Казвам оръжие, защото според мен в последно време пичовете от веселата търсачка са започнали да се държат малко по-агресивно от преди, оглеждат се за нови територии, в които да разпрострят бизнеса си и лека-полека се очертава тенденция за затваряне на производствения кръг, така че все повече услуги и продукти, които хората ползват, да са с логото на Гугъл. В това няма нищо лошо, всеки има право на място под слънцето, но откакто ми обърнаха внимание на факта, че рекламките, които се въртят в Г-мейл, са тематично свързани с текста на имейла, започнах да гледам с леко безпокойство на Интернет гиганта – личностното ми пространство е нарушено, било и то след изричното ми съгласие, каквото се явява ЕУЛА-та на Г-мейл. (още…)