Metal 2009: GWAR

Аз съм много голям фен на GWAR, още от далечната 1992 година, когато прочетох статия на Милко Как-му-беше-името (известен рок журналист, от стария Ритъм и още много…ех, дейба и паметта) за бандата, и то във вестник 24/168 часа! Силно заинтригуван от имиджа на петимата извънземни, които буквално заливат публиката със сценичното си шоу, аз си купих последния им за тогава албум America Must Be Destroyed и … се научих да ги харесвам и разбирам години по-късно. Въпреки трудна в началото, любовта ни е силна и неподвластна на времето, и аз официално се смятам за един от рояците бохаби – робите-фенове на господарите от GWAR, чиято единствена цел в живота е да боготворят божествата си и да измират в тяхно име. (още…)

Metal 2009 – годината в албуми

Е, не издържах на изкушението и влезнах в мейнстрийма, пишещ като гламав всякакви видове топ-десетки. Гледайки повечето чартове по специализираните (и импровизираните) сайтове, не оставам с добри впечатления за това, което достига най-широка публика, но пък от друга страна някои неща виреят най-добре в ъндърграунда, така че сигурно е по-добре, че остават настрани от класацийките. При все това, не мога да не похваля 2009-та – адски много групи издадоха кила дискове, а всеобщото ниво на качеството значително се вдигна. На хората, за които е все още тайна, че метълът е във възход, мога да препоръчам спешен очен преглед. При хирург. (още…)

Доволен съм

Можеше и по-добре да е, ама това е щото за мен чашата е по-скоро наполовина празна.

Twenty-ten, here I come.

На зла кучка, зъл прът

…okay, listen to me, I’m gonna ask you one time nicely…
Austrian Death Machine & Governor Arnold Schwarzenegger

Отдавна искам да напиша някакъв наистина хейтърски пост. Да върна смисъла в безсмислието на този блог, детсевика. Да изплюя няколко кила отрова по малки пухкави неща, да омажа пейзажа тотално, без да се замисля колко умно звучи всичко. Да се изсера на метеното, да вдигна пушилка, да полазя по нервите на немалко народ, които най-вероятно ще си кажат ‘тъпо копеле!’ наум поне веднъж. Признай си, отдавна чакаш да изрева на умряло по някой дебилен повод, искаш да четеш сеир.

Е, няма да го получиш. Чети защо, ако те интересува толкова много. (още…)

Over and out

Това е, най-вероятно, последния пост. Само минавам насам, за да изчистя спама, да драсна два вяли коментара и продължавам.

Беше хубаво пътешествие.

See you on the flip side…

ПС. И все пак, нищо никога не е окончателно, може и да се върна. Но засега…само мързелът пред всичката работа около бекъпването на постовете ме спира да изключа домейна изцяло. Ако си искал да копираш нещо от тук, сега е момента, щото може утре да го няма.

Reciprocal Sandbox Miserhya

Първо – знам как се пише ‘мизерия’ на английски, но начинът, по който я тупнах в заглавието, повече ме кефи. Освен това, този ще бъде последния пост, със заглавие в чест на великите Боргир и по Правилата на якия блек-метълист (този линк вече за не знам си кой път ме питат за него – оказва се, че малко хора го знаят и всеки път са ‘ЪЪЪ, имаше едни правила там за мяталитисти, как бяха….‘. Е, на ти ги сега, ставай ‘true’ на бегом.). Оттук нататък ще гледам да се придържам към по-нормални титли :) (още…)

Stats

Днешните metal-kids са много, ама много объркани. Явно им влияе модата повече, отколкото би трябвало, не знам дали заради Интернет или тъпата телевизия, но е факт. Зомбирани мозъци. По друг начин не мога да си обясня следната статистика, която видях на метълски сайт за биографии. (още…)

По-добре късно…

… отколкото никога. Поумнявам. Осъзнах, че, в крайна сметка, за да се свърши мисията от редниците, не е необходимо те да знаят защо са на мисия – достатъчно е да следват заповедите на сержанта. И докато са в неведение за мотивите на сержанта за издаването на точно тази заповед, всичко е наред, защото това знание не е обуславящо за успеха на мисията…

А всеки добър сержант Джакръм  има нужда от един ефрейтор Страпи…хм, хм …