Sun

Неделя. Някъде следобед. Кафето се пени в чашата до мен, а аз не мога да реша дали млякото е развалено, или не, и какво да правя с адската смес в чашата в последствие. Засега ще рискувам…

От колоните гърми Who made who на AC/DC (да, почнах да подгрявам), а аз не мога да реша дали съм се превърнал в пословичния термин ‘жанрова курва’. Видиш ли, в петък, когато бях на Stanton Warriors, усещането беше като прераждане. Не бях посещавал такива места от маса време, отбягвах ги съзнателно, и попадането ми сред врящ котел от ентусиазирани, наектрелизирани, щастливи, надрусани и млади хора ме върна 7-8 години назад, когато потното меле пред пулта се състоеше основно от обитателите на нашия маймунарник и ние всичките бяхме точно толкова ощурени, ако не и малко повече. Липсвало ми е. За първи път от две години заебах колата и отидох с идеята да не се върна :) Което донякъде се случи, защото аз – както неведнъж съм казвал – не мога да пия и ми трябва малко :) Басът гърмеше като колесницата за Атина Палада, някакви хора ми се хилеха, някакви други пък гледаха лошо (ебете си майките!), а всички заедно се кефеха. Едвам удържах приятелчето си да не убие един подозрително приличащ на индиец дребен човечец с тюрбан, за да имало един от тях по-малко, който да ме тормози :)

На фона на това снощи за малко щях да се забия в най-огромната яма на света, защото бях надул Bullet Belt на Gama Bomb и вилнеех в колата. Харесвам адски много неща, между ирландските трашъри и английските брейк-бийтъри, което повдига въпроса за ‘жанровата курва’. Наскоро ме попитаха какви са тези ‘сатани’ по мен, защото носех горнището на Hateshpere :D Моето отношение към цялата тази работа с жанровите клишета е сравнително пренебрежително, клонящо към безразличие – кво ти пука?

Духа вятър, а слънцето се показва тук-там, а аз не мога да реша дали денят става. Принципно съм в настроение за айляк.