Значи, много хубаво не е на хубаво, да се самотаковам у онаковата, и за толкова години би трябвало да съм се научил, че не е добре да викаш нещастието (няма нищо общо с Дявола, да се разберем), че току виж ти отговорило. След като вчера си приказвах с един приятел, че съм доволен от това, което се случва в света ми в последно време, имах тягостното усещане, че някъде се драсна малка чертичка срещу името ми и някъде другаде бе изстрелян самонасочващ се облак от неразбории. Към мен. (още…)
Е, ето ни в новата година. Не мога да кажа, че нещо толкова се е случило, но пък от друга страна днес се събудих с интересно настроение. Не толкова оптимизъм, не толкова надежда, колкото … очакване. Може аз да съм нагъл и високомерен, но имам чувството, че 2010 е моята година.
Разбира се, проклетият Мърфи и богинята Аноя може би само това чакат, за да насочат вниманието си към мен. Чашата е наполовина празна. (още…)
…and I need a bigger gun.
Тази култова реплика от сериала Life ме преследва от няколко месеца. В началото ми звучеше адски Зен – черен Зен, по-скоро, – а в последствие започнах да намирам и смисъл в нея. Виждаш ли, какво искаш и от какво имаш нужда, не са винаги едно и също нещо. По-скоро между тях има връзка от типа ‘причина-следствие’ – за да постигнеш това, което искаш, имаш нужда от план и сравнително ясна представа как да го постигнеш. Понякога карта с хиксче на нея помага много. (още…)
Даааа. Лято. Гаден сезон. Стилът ми става телеграфен.
Четири дни абсолютен айляк се отразяват доста добре. Пловдив е много хубав град, когато от небето тече вода, хората са се изпарили по почивки, а скапаното Слънце се е запиляло нанякъде. Не се видях с никого, освен с нашите, просто защото исках малко да се откъсна от всички видове ‘задължения’. Да, имам приятели там все още, които не съм виждал от няколко години (все се разминаваме), но това ми прибиране беше само за мен си. Пловдив не е хубав град обаче, когато въпреки всички тези благинки, с които градът ми се слави, никой не е успял да изгони адските комари. Добре, че са братята дойчета, че да измислят онази хубава субстанция Autan. (още…)
Един от онези постове…
След като в последните три дни преслушах около 7 гигабайта със залежал хаус (най-общо казано, щото пак не харесвам баш мейнстрийма на този стил и ‘хаус’ е много свободно използвано), мисля да сложа край на това приключение. Просто ми мина вече манията, подскачащите ритми, които ме носеха на бас линиите си доскоро, сега ми се струват ужасно еднообразни, плоски, кухи и дразнещо еднопластови. И не говоря само за хауса – ‘фънки груувс’, както аз си го наричам, без да имам представа дали е стил, също ми лази по нервите – преди малко парчето на Crazy P, дето преди два месеца ме радваше в утринната си свежест, сега ми изгони слуховите клетки от мозъка. (още…)
Защо пуша ли? Ще ти кажа. Но на първо време искам да ти се извиня, че ще пусна един толкова … комерсиален пост. Сори.
Знам, че ти е известна тази моя страст – към ‘зеления мед’ – и, доколкото мога да преценя, понякога я приемаш, понякога не. В интерес на истината, дреме ми на кукуруза какво си мислиш. Аз съм това, което съм, и да го духат всички републиканци! Не си републиканец? Чети тогава. (още…)
Тъъъъъй. Билетите за Faith No More и Dimmu Borgir са поръчани. Хубав сайт имат тези от Ивентим, много удобен и лесен за навигация. И предлагат плащане с кредитни карти, йе! А искрено твоят ще се изтропка пред лигльовците от Фейт и палячовците от Димму, в пълния си блясък, за да трупа впечатления :) Само се надявам да не се натъкна на неразумно агресивни хора на втория концерт…блекаджиите винаги са се взимали прекалено сериозно за хора, дето се гримират като циркови клоуни от филм на Чаплин…
ПС. Деба, барабанист на норвежците е някакъв капут, дето нивгаш не съм го чувал. Не се научиха тези тикви, че добри дръмъри като Ник Баркър не се гонят…жалко, искаше ми се да видя още една легенда – или тлъстия англичанин, или женствения Хелхамър – но не би.
ПС2. Йе, на 13 август почвам почивката, а съм на работа чак на 19-и от 17 часа. :) Чичи, ако четеш това, и ако си във Варна по онуй време…да вземем да се видим, а? :)
Видях го това при Марио, а и си мислех от няколко дни да споделя как ми протича денят. В интерес на истината, постът залежава в главата ми от много месеци, горе-долу от момента, в който осъзнах,че съм работохолик и нямам особено много времегубещи занимания. Изключвам безцелното блеене в монитора, в което имам навика да изпадам. (още…)