Майкрософт се грижат за твоето настроение
Попаднах случайно на едно от милионите дебилски творения на Майкрософт, които този път са надминали себе си и освен за всеобща забава, софтуерът не става за почти нищо друго. Имам предвид Songsmith, който очевидно е замислен да създава музичка базиран на подадени му вокални линии. Можеш да нагласяш темпото, стила и настроението на музичката, така че да получиш съвършения продукт и да спечелиш милиони долари. Гледайки предоставения избор обаче, не мога да не си помисля, че джитката е повече насочена към детски караоке-партита, където малки врещящи гаменчета се дерат на ‘Зайченцето бяло’, а лаптопа на някой изтормозен баща бичи свежа салса. Сериозно, освен за elevator music, не виждам за какво друго може да ти послужи това чудо неземно. (още…)
(Раз)опаковъчна функция за PHP хитреци
„Сакън нещо добро направя…“
от зла майна
Има една практика, която мене лично доста ме е дразнила, когато съм се натъквал на нея – да си енкриптнеш кода амнайсе хиляди пъти и после хитроумно да го забиеш в апликацията си. Не, че аз съм особено умен, ама все съм си мислел, че тази техника е ужасно подозрителна и повечето хора не биха се сетили, че в този гаден стринг може да се крие злокобен логър или всякаква друга гад. Най-малкото не можеш да си смениш линковете, които понякога са доста нагли.
Среща се по WP теми. Аз поне съм го виждал на няколко. Преди време и в хостинг компанията бях го виждал, ама бях ужасно тъп още, че да схвана какво се случва. Сега обаче съм нахитрял и не ме кефи някой да слага код в сайта ми, въпреки че ползвам негова тема. Ето малко дебилски иструкции за процеса на опаковане и разопаковане на подобни лайна. Ако мислиш, че съм тъп и съм драснал малоумен код – кажи си го! Приветствам критики :)
(още…)
Жени, жиди, жици
Бях ти обещал да пиша за развитието на онази история с английския онлайн магазин. Не ме интересува дали помниш, аз пак ще ти разкажа. Мисля, че ще ти е забавно.
Напомням за какво става дума (въпреки, че съвсем спокойно можеш сам да видиш – постовете са съвсем наблизо): Исках да си купя тениска на една група от магазин онлайн. След като установих, че България не е включена в списъка с държави, до които се пращат пратки, аз излях порядъчна доза (неоправдан) хейт тука и им писах имейл, запитвайки ги дали може да се измисли нещо, така че да поръчам. След отказа им, аз го ударих по другия фланг – бачкайки като съпорт, имам малка представа на какъв стил и човек ще се изкефи редовия отегчен до безсъзнание съпортер, който е заливан със скодоумна бълвоч през по-голямата част от времето – забавен и свежарски, отличаващ се от скодоумната бълвоч като витамин в екстремент. Ето как протече историята в имейли. (още…)
Моля, помислете за околната среда
Знаеш, че ‘еколозите’ са втората или третата пасмина, която мразя и в червата. Подписчетата в имейл-кореспонденцията, подканящи ме да се замисля за околната среда, преди да принтирам дадения имейл, ми докарват нервно разстройство. Лошото е, че като всяко гнило нещо, като всяка гангрена, ако не отрежеш болното месо, гадостта се разпростира и накрая загнива и умира цялото тяло. Тоест – лека-полека всички започват да стават много еко-загрижени и да си слагат подписчета, оглупявайки в геометрична прогресия, докато накрая не се докарат до сигурен край.
При някои хора, the point of no return отдавна е зад гърба им – зомбирали са се до смущаваща степен и са си повярвали, че от миниатюрните им особки зависи едва ли не съдбата на планетата. Такива хора ще затрият планетата, слушай ми думата, защото мисленето и поведението им има единствена цел – да върне цялата цивилизация обратно в саваните и пещерите, да си дишаме чист въздух.
Наслади се на безкрайната малоумщина, на която един такъв зомбиран лумпен може да бъде способен, както и на щетите, които може да нанесе, бивайки в същото време твърдо убеден, че постъпва правилно, защото е ‘еко’.
2009-та година, акт 2
Ще направя и аз една такава, модерна поредица от постове, в която храбро се боря срещу някаква неправда или разобличавам някоя гадост и тъпотия. Йе, горд съм от себе си :)
Помниш, надявам се, войствения джихад, който обявих срещу липсата на България от листата с държави в някои онлайн магазини. Е, получих отговора след няколко дни. Както и очаквах, не беше особено благосклонен да се съгласи с гледната ми точка. Донякъде съм и разочарован обаче, защото аз на тяхно място бих експериментирал с една пробна пратка към България…или може би пък не. Както и да е, ето отговорът им, чети, ако ти се занимава.
Aftermath
Помниш за червения пост, дето писах преди седмица, за гадният китайски лайнар, който ми отвлече паса за хостинга. След известно време дедуктивно мислене, смятам, че разбрах как го е направил. Разбира се, не съм се чудил как точно е посадил снифера на машината ми, защото възможностите са много. Обаче след това всичко се заключва във факта, че стандартния FTP протокол е … кофти. При комуникацията по FTP, юзърнейм и паролите хвърчат в пространството свободно – никаква енкрипция, кодиране, нада. Така че мухльото е получил хоста, юзърнейм и паса в момента, в който съм се логнал. След което подозирам, че е набил тая информация в някой злокобен бот, ползващ CURL, и е имало ‘здрасти’. На всеки 20-ина минути ботът минава по ожънатите хостове, логва се, търси файлове с index в името и прави прост append – лошият код беше набит винаги в края на файла, след всичките затварящи PHP или HTML тагове. Поради това бях като попарен, когато току-що качения ми изчистен блог се оказа с китайския боклук в него 10 минути след като го ъплоаднах.
След като ликвидираш бубата, борбата е сравнително лесна за спечелване – първо сменяш паролата на хоста от друга машина (или си молиш хостинг компанията да го направи вместо теб). След това никога повече не ползваш FTP – ако имаш SSH достъп до сървъра, свали си хубавата програмка WinSCP и капутът може да посади ако иска и 1000 снифера, да заповяда да разчете енкриптнатите пакети. А ако нямаш SSH – пусни си. Защото колкото и пари да ти поискат от хоста, ще си заслужават. Иначе можеш да осъмнеш с тълпа гневни потребители пред вратата си, които са били заразени от твоя сайт с гаден троянец.
Мениджъри
Откакто преди три години се сблъсках за пръв път с Големите корпорации ™ и Процедури, в мен задрема едно мнение, което дойде от дълбините на съзнанието ми и, най-вероятно, бе плод на онзи незнаен център в мозъка, който кара космите на врата ти да настръхват, когато чуеш гърлен рев зад гърба си в тъмното – центърът на първичните инстинкти като ‘дишай’, ‘яж’ и ‘не се опитвай да счупиш този кокосов орех с чело’ например. (още…)
Благодаряя, благодаряяя
Понеже е модьерно чат-пат хората да се похвалват по какви ключови думи ги намират и (понякога) на кое място в резултатите на Гугъл излизат, ето ти едно изфукване и от мен.
Цъкай тука, че още повече да вдигнеш мизата :)
Ха! Изяжте се :P