Дано останеш без листчета!

Древните холандци са знаели как да те прокълнат.

5 от тези

Имам усещането, че всичко около мен е спряло и аз се движа на прекалено висока предавка. Или обратното. Дните минават замъглено, далечни и неосъзнати, а натрапчивото чувство, че си постоянно сряда става изключително досадно след време. В моменти като този, отивам на работа с мазохистичното намерение да се срещам с дебили и да комуникирам на странен жаргон със себеподобни. Странно как можеш да намираш утеха в нещо, което ти е лазело по нервите съвсем наскоро – хора, цъкащи безразборно по непознати им менюта.  (още…)

Пощорях

Искам да разбера, кой капут от управата на издателска къща ‘Вузев’ реши да смени преводач/ката на Пратчет с тази, новата госпóжа, дето няма да й напиша името тука, че да я срамя? Искам да знам защо, след като Пратчет беше един от най-добре превежданите автори в българия (малка буква – преднамерена), някой бастун нещастен реши, че всеки хванат от гората смешник-филолог може да се справи със задачата да предаде мислите на гениалния британец и набуха за преводач на Пощоряване някаква си студентка-стажантка?

Защо ве, скапаняци, защо рушите и разваляте ве? Защо, след като направите по случайност нещо стойностно, решавате да го счупите? Кой ви би по главите да сменяте преводача? Защо не сте пуснали глупостите, които е нацъкала новата мома, през редактор? А защо не е направен критичен прочит на превода от някой, който е чел книгата в оригинал, изобщо няма да се хабя да питам.

За да разбереш защо съм толкова възмýтен и огóрчен, трябва да ти дам малко инфо как гледам аз на творчеството на Пратчет и на Пощоряване в частност. (още…)

Дребнио Волен Народ

Не знам дали знаеш, но един от многото ми грандиозни проекти е превеждането (неофициално) на български език на книгата на Пратчет The Science of Discworld. Процесът е бавен, щото нямам много време, но все някой ден ще можеш да ми пишеш мейл, с който да поискаш тази красива книга на родна българица :)

Сега обаче искам да ти представя един друг такъв грандиозен проект, който (още…)

…into Darkness bind them

Както бях споменал наскоро, поръчах си уникалното издание на Властелинът на пръстените по случай 50-тата годишнина от излизането на книгата. За разлика от новогодишната одисея с чакането на поръчката повече от 30 дни, тази пристигна за десет дни – днес ходих да си я взема. В бележката, която пощаджията беше ми оставил, пишеше ‘чувал’. Прекарах малко време, чудейки се какъв по-точно чувал се има предвид, но в крайна сметка реших, че това е някаква странност на беге-пощите. Бях като втрещен, когато днес лелята ми връчи един дебел, бял, сезалов чувал и ме изгледа като домакиня хлебарка, подканавайки ме да се омитам от гишето. А на мен просто ми беше смешно – книги в чувал за картови.

Отваряйки го у нас, в него намерих следните неща:

• Том седми от Малазана, английско луксозно издание с дебели корици – един брой
• Том първи от Песен за огън и лед, английско луксозно издание с дебели корици – един брой
• Властелинът на пръстените, ограничено юбилейно издание, ултра-луксозно, мега красиво, хвърлящо те в богоязливо възхищение – един брой.

По-красива книга не съм виждал през живота си. Ето ти две снимки (по-хубавата я направи Лина), да се порадваш на това произведение на изкуството и ти.

Позлатени кантове и кожена прелест

Кутия и масивен гръб

Сега, тази книга не е за четене. Тя е за съзирцание и възхищение. Едва ли някога ще се осмеля да цапам страниците й с моите дебели свински кебапчета. По-скоро ще си набавя еднодруго копие, което да разлиствам, докато тази красавица ще остане перлата в библиотеката ми, с която да се перча пред приятелите си. :)

Между другото, много съм доволен от цената, на която я купих. На найлоновата опаковка на книгата се виждаше числото $100.00, което е било после заменено от $85.00, но в крайна сметка аз платих едни $50.46, без доставката. Както и да го погледнеш си е давалера.

Toll the Hounds

Сказание осмо

Най-накрая пристигна! Осмата книга от великата поредица за Малазан е в ръцете ми! Корици, дебели като кебапчета, супер приятна на пипане и мирис хартия, качествен печат. Издадена от легендарната издателска къща ‘Тор’. На английски! 

Моите уважение към издателска къща ‘Бард’, но ще ме хванат за киртачката с техните напечатани на тоалетна хартия, разпадащи се при второто четене, листовки. Да, наистина, листовки от по 1000 страници, но при все това са си първи братовчеди с брошурите на Метро или Била. А всеки, който уважава книгите, би презрял подобно извращение, каквото представляват техните издания на петсантиметровите томове на фентъзи поредиците. А аз особено много уважавам книгите, а и съм вманиачен на тема дебели корици. Не мога да проумея защо ‘Бард’ не пуснат ограничена емисия от книгите в качествен вариант, дори и да им набият цена от по 30-ина лева (толкова ми излезна тази) – бас държа, че не само аз ще си ги купя, чувал съм прекалено много хора да се оплакват от лошокачествените копия и да задават във форумите на ‘Бард’ същия въпрос, който и аз. Бард, замислете се – 1000 бройки от Малазана с дебели като кебапчета корици и супер приятна на пипане и мирис хартия ще се разграбят за нула време, а вие можете само да спечелите от тази работа – не само пари, но и уважението на феновете. А ако форматът на изданието е част от закупуването на авторските права (има и такъв вариант, всъщност, Тери Пратчет трябва да се издава на малки книжки, по договор), направете каквото е нужно, за да получите лиценз да дебели корици – ние, читателите, пак ще ги купим, независимо от цената. При положение, че 30 лева са 3 фалшиви уискита в дискотяката или 0.8 грама ‘холандец’, цената е напълно оправдана за хубава, завладяваща книга.

Както и да е – книгата е в мен, сега остава да преодолея благоговението си и страха да не оцапам бялата й съвършеност, за да се хвана да я чета. :) 

ПС. Следващата поръчка е уникалното издание на Властелинът на пръстените, с кожена подвързия. Не съм фен на Толкин, но пък….кожа, копеле!

Библейски помисли

Въпрос: Какво е ирония?
Отговор: Група хора, които яростно отхвърлят Библията, спорят безконечно за и против нейните стойности :)

Лонганлон, както винаги, е пуснал тема, която има страхотен потенциал за обсъждане и, както обикновено, хората се метнаха като мухи на ароматна субстанция и коментират ли коментират. Прави впечатление обаче, че като че ли мнозинството хора застъпват едни много странни и неясни тези, които на мен ми се струват адски нелогични. И нямам предвид само коментиращите там, а хората по принцип – достатъчно пъти съм водил същия спор и аз, даже в годините ми на дата.бг трол. (още…)

Фантазия

Въпросът за ‘порастването’ понякога прехвърча твърде свободно, особено когато е използвано в спор – ‘Вземи порастни малко, бре кир!’. Много силен аргумент, дума да няма. Напълно разрушава изграденото от опонента и слага една смислова точка на спора, защото изказващият тази простотия е пренесъл нещата в полето на личностните нападки. Затова аз лично смятам тази фраза за доста тъпа и макар понякога да има смисъл и основание да се ползва, в общия случай ‘порастването’ е субективно понятие и не може да се използва като мерило. Конкретно ме развълнува питанката ‘Доколко запазването на детинщината в тебе се отразява на възможността да влезнеш в А група – порастналата?’. Вечен въпрос, хехе, знам.
(още…)

Читанка

Падам си по хартиените книги, хич не харесвам да се пуля по екрана, както все повече ми се налага с времето, четейки все повече документация. От малък съм …хм…закърмен с книга, научих се (да, точно така, сам се научих) да чета на 4-5 годинки, след като на майка ми и писнало да ми чете една и съща книжка по 4-5 пъти на ден, подчинявайки се на нефелните ми детски прищевки – ‘Хайде плочети ми за Калабас Балабас сега!’ по средата на първа глава на Пинокио (той беше оригинала, нали, а не онази недомислица Буратино?). Защо го правела, ще се зачудиш, ама номерът бил там, че само по този начин е успявала да ме залиса и да пробута някоя лъжица храна в противно злоядата ми уста. Та един ден на младата ми майчица й превъртели бушоните и ми показала метафоричен среден, зарязвайки ме да си чета сам, достатъчно съм бил голям вече, аа-ма-ха!. На 6 вече бях прочел ‘Гръцката митология за деца’ поне петнайсе пъти. После съвсем естествено дойдоха класиките като Карл Май, Майн Рид, шведската магьосница Астрид Линдгрен, маниакалните Сабатини, Салгари и Твен и още мнозина други легендарни автори, създатели на светове. Съвсем спокойно можем да кажем, че житейския ми мироглед и преценка са се оформили под влиянието на героите в тези книги. Без да сбъркаме, можем да твърдим, че съм опознал света благодарение на тях. И ще уцелим десятката, ако изкажем предположението, че книгите са нещо свято за мен. Неприкосновено и свещено оръдие на процеса на очовечаването. Всеки, който не е чел книжки като малък, може да е сигурен, че се е прецакал, и то яко.
(още…)