Постът е написан едно към едно с мислите ми текущия момент, гарантирам с левия си крачол.
Единствената промяна, който той претърпя след написването си, беше този преамбюл и клавиатурните грешки. Експериментирах.
Не, не, споко, чисти са си, просто такъв е израза.
Пиша този пост, просто да покажа, че съм жив и мърдам. Играта за тениската още е в сила, нищо, че гадни руски спамери бяха надиплили нивото на коментарите до къмто 1000. Изтрих ги, тъй че отново сме под 666 :)
(още…)
What do you mean – unnatural death?
In a way, death is the most natural thing of all.
Ако поради някаква непонятна в своето величие причина си решил, че би могъл да избираш как да си заминеш от този свят, ето ти няколко много забавни идеи, които, ако не друго, поне ще треснат вратата след теб достатъчно гръмко и – кой знае – може един ден да се окажеш градска легенда (т.9). В други случаи ще се прославиш с невероятната си глупост, което няма да представлява особена причина за безпокойство, след като си мъртъв, а от друга страна ще си извьестен, дори и студен като лед. Независимо кое от двете (или нюансите между тях) е, поне ще си се овековечил, а някои хора успяват да се захранят с всякакъв вид слава…
Ето, наслади се на мрачния гений, на който съм способен и гледай да не си повярваш прекалено много…
Бележка: Препоръчва се наличието на телевизионен екип (направо да си има шоу за целта, нещо като Часът на Самоубийството, с мега-голям екан и студио в човешки черепи) по време на (или непосредствено след) каскадата.
Да те видим дали ще забележиш двете (всъщност трите) интересни момента в това парче:
Добре де, от мен да мине:
1. Странния акцент на вокалиста – прилича на човек, дето е учил текста с начална учителка по английски :)
2. Роб Флин. Кво, не знаеш кой е Роб Флин ли? Марш веднага да се образоваш!
3. Коцето от Медикус :-D Пак същия вокалист :)
Преди време мернах това при Уинди, наканих се да пиша по въпроса и идеята умря в драфта. Сега ми щукна да пусна поста все пак, че ще се падне номер 400 в блога, ако съм ги преброил правилно.
Идеята е следната – опиши утопичния си свят, светът-мечта за теб самия. Как според теб би изглеждало всичко, ако утре отвориш очи в бляна си? Наистина, полето е много голямо, въображението ти може да търчи във всички посоки, но кое е най-важното, централното, това е въпросът. (още…)
Това е един от онези ‘блог-паради’, които се появяват от време на време (твърде често, ако питаш мен) и са подозрително подобни на верижните спам-мейли. Все пак, в настроение съм, а и не мога да отклоня вече втора покана от Марио, така че ето ти моите неща, които ме кефят, движат ме, стремя се към тях и … ме карат да съм жив. Предупреждавам – напоследък нещо съм изпаднал в метафизична и екзистенциална неопределеност, така че адски разводнено ще е всичко, което напиша. :) (още…)
Новата анкета е – според мен – малко по-разбираема от последната. Множеството странни отговори, които бях измислил в момент на умопомрачение, наред с лишеният от смисъл, многозначителен въпрос, явно те сдухаха. Може би си останал с впечатлението, че нещо в цялата картинка ти убягва? Good.
Този път, надявам се, ще се справиш по-добре – прост въпрос с елементарен математически, философски, житейски и литературен отговор. Има уловка обаче – това не е точно анкета, а по-скоро тест, да те видим колко те бива. :) Надявам се, не се сърдиш.
Някои блогъри пишат красиво. Други пишат мило. Една група (малка) пишат интелигентно, а друга разказват за себе си. Има едни странни птици, които публикуват странни работи. Намират се и такива, които изливат негативна енергия в пространството (като мен), а техен суб-представител са и онези, които плюят брутално и псуват на воля (пак като мен). Техничарите представят множество хубави и интересни техничарски факти на читателите, докато популистите задръстват мрежата с глупостите си. Майките и те пишат в блогове. Бащите – това е ясно. Децата обаче задминават по познания родителите си в сферата, но се провалят ужасно в правописа. Изтрещелите типове са сякаш навсякъде, а пишещите за музика са също достичка (здрасти, Лина), не е като да няма. Гейовете и феминистите са открили възможностите на тази нова медия и изразяват себе си, та ушите им плющят. Политиците си имат блог, копеле, това можеш ли да го повярваш? Някои блогъри пишат интересни неща, а пък едни други откровено дразнят. В зависимост от какъв ъгъл ще го погледнеш, можеш да откриеш и мракобесни проповедници сред тях. Готините пичове пишат, за да дадат знание, а нърдовете правят фен-блогове. Една особено елитна група от последните поддържат блог за Мак. Колкото за цвят, в попарата са цопнати и неколцина типа с чувство за хумор. Има и фирмени и медийни блогове, което е адската глупост, защото са прилепени като гротескна притурка към сайта на фирмата/медията. Пишат за времето, пишат за Станишев, пишат за бай брадър, пишат за дълбоката си душевност и плескат хаотичните си текстове като в suggestion box – кутия за всичко, където всеки може да пусне каквото си поиска. Пишат и за кризата, обществото, културата, спорта…
Аз пиша за квото си искам :)
Това прелетя в офиса като майтап. Не се знае (т.е. знае се, но аз няма да кажа) кой го е сътворил и в коя фирма, но е просто велик :)
Разговор в офиса:
- Някой да ми е виждал файла?
- Беше в:
„C: \ Deebarabotata \ Mamka_mu \ Typi_klienti \ Neplashtashti \ Pederasi \ Uvazhaemi g-n Ivanov.doc„
Мдам…клиенти. По-зле и от хлебарки… :-D