Дано останеш без листчета!

Древните холандци са знаели как да те прокълнат.

5 от тези

Имам усещането, че всичко около мен е спряло и аз се движа на прекалено висока предавка. Или обратното. Дните минават замъглено, далечни и неосъзнати, а натрапчивото чувство, че си постоянно сряда става изключително досадно след време. В моменти като този, отивам на работа с мазохистичното намерение да се срещам с дебили и да комуникирам на странен жаргон със себеподобни. Странно как можеш да намираш утеха в нещо, което ти е лазело по нервите съвсем наскоро – хора, цъкащи безразборно по непознати им менюта.  (още…)

All your hate are belong to us

Напоследък, не знам дали щото съм превъртял, ми се набива една жужаща мисъл в мозъчето и не ми дава мира. Не, че е нещо особено, ама няколкото човека, на които го споменах, реагираха положително, признавайки известната истинност в извратената ми наблюдателност. И понеже винаги съм се стремял да не съм в мейнстрийма, да не публикувам постове, които всеки средностатистически калмуки би написал, ще споделя с тебе моето прозрение свише, за да се научиш и ти на ум и разум. Сакън излезе чу’ек от теб. (още…)

Harry Potter and the Illegal Immigrants

Сънувах следния прелюбопитен сън: Намирах се в училището на Хари Потър – Хогуортс, – и издирвах нелегално укриващи се индийци. Беше се оказало, че близначките-индийки (в книгата) са вкарали половината си рода да живее тайно в стаите им и аз бях натоварен със задачата да разбера кои от тях са истински ученици и кои – самозванци. Разпитвахме ги коя е формата на професор МакГонъгъл и които се проваляха да отоговорят правилно, бяха отвеждани в една тъмна стая. Точно щяхме да пристъпваме към наказанията и сънят свърши. Както винаги, на най-приятната част…

Понякога е така

Понякога се будя с ужасно тревожно чувство, сякаш всеки момент нещо ще се стовари върху ми, ще ме смаже и задуши. Понякога сънувам толкова истински сън, че го помня с дни все толкова ярък. Понякога сънувам, че от последния етаж на висок хотел наблюдавам бяло-син отблясък от ядрен взрив някъде отвъд Люлин и с безпомощно осъзнаване на близкия край проследявам с поглед изригващата гъба прах. Друг път взривът се случва около мола на Стамболийски, а аз се опитвам да скрия себе си и любовта на живота си (без лице, по дяволите) зад немощното укритие на … надгробна плоча.

Казват, че сънищата са начин на мозъка да се отърве от фрагментирани, коръптнати и непълни спомени, впечатления, често записани в паметта неосъзнато. Ако това е така, какво ли се опитвам да изхвърля аз?

На зла кучка, зъл прът

…okay, listen to me, I’m gonna ask you one time nicely…
Austrian Death Machine & Governor Arnold Schwarzenegger

Отдавна искам да напиша някакъв наистина хейтърски пост. Да върна смисъла в безсмислието на този блог, детсевика. Да изплюя няколко кила отрова по малки пухкави неща, да омажа пейзажа тотално, без да се замисля колко умно звучи всичко. Да се изсера на метеното, да вдигна пушилка, да полазя по нервите на немалко народ, които най-вероятно ще си кажат ‘тъпо копеле!’ наум поне веднъж. Признай си, отдавна чакаш да изрева на умряло по някой дебилен повод, искаш да четеш сеир.

Е, няма да го получиш. Чети защо, ако те интересува толкова много. (още…)

Кой ми сра в гащите?

Постът е написан едно към едно с мислите ми текущия момент, гарантирам с левия си крачол.
Единствената промяна, който той претърпя след написването си, беше този преамбюл и клавиатурните грешки. Експериментирах.

Не, не, споко, чисти са си, просто такъв е израза.

Пиша този пост, просто да покажа, че съм жив и мърдам. Играта за тениската още е в сила, нищо, че гадни руски спамери бяха надиплили нивото на коментарите до къмто 1000. Изтрих ги, тъй че отново сме под 666 :)
(още…)

Zerglings of the night

Наслади се на несъвършените дефекти, които имаш, смъртний, ти пред взора си.
Из „Пролетно Зимно почистване на Draft категорията“

В тези часове на деня, на фона на тихото жужене на няколко компира в офиса и тракането на две клавиатури, светът изглежда доста изкривен. Не на място, не в хармония, не в крак – сякаш е чакал всички хора да заспят и лудешки се пуска към купоня. Харесвам това време, кара ме да се чувствам по-свободен, шумотевиците и хаосът остават някъде на заден фон, а всичко, което имам пред себе си е малко свободно време, тишина и концентрация. (още…)

Zombies need brains, more brains

Мозъкът. Наред с далечния Космос, океанските дълбини, женското мислене и хремата, човешкия мозък е една от най-малко познатите и най-малко разгадани сфери от нашата действителност и по същество не сме постигнали особено много в изучаването му, освен това да разпознаем главната роля на този орган в живота ни и това да събуди любопитството ни. Очевидно, имат го и други организми на земята, но очеизвадно е, че е различен при различните животни, които освен това и се държат по различен начин. Когато свържеш двете неща стигаш до извода, че мозъкът на Човека е онази граница, която има мучене, скачане по клоните и чесане по гъза по цял ден от едната страна, и атомната физика, космическите совалки и българските университети (като аналог на чесането по гъза) от другата.

Какво толкова прави тази топка пихтия у нас, което не го прави у мулетата, че да е толкова по-висша? (още…)